В есетата за Достоевски на Елена Ладия се подчертава противоречивостта на неговите герои, връзката му с Гърция, страстта му към хазартните игри, евклидово и неевклидово му мислене, сравнението му с Ницше, но най-вече се акцентира на второстепенните герои в романите му, които са също толкова значими, колкото и главните, като Кирилов в Бесове, Ординоф в Стопанката, Смърняков в Братя Карамазови, Ипполит Терентий в Идиот, пияницата Мармеладов в Престъпление и наказание и др.

Идеите на Достоевски присъстват във всички характери на неговите произведения, било то в семенна форма, или в развита. Тези идеи са акцентирани в книгата заедно с персонажите, които ги представляват.