ИЗДЕЛЕНА ЛИЧНОСТ между литераторите на Междуwars, "дадаистът" Георги Зарков. Човекът, който през 30-те години на XX век извършва безпрецедентни за времето действия, като многократно счупва витрините на издателство "Пирсос", чиито собственици публикуват произведение на името на друг автор, а не на него.

Освен това, Зарков на символично ниво, с гледните си точки, текстовете и действията си, разби още много "витрини", като тези на академизма, властта, правосъдието, преследващите органи, партиите, политиците, пресата, църквата, затвора и, разбира се, психиатрията. Неподчинената и непокорна позиция на Зарков стана причината за неговото затваряне по политически причини в психиатрия.

Тези причини, както и условията на неговото затваряне, разглежда настоящата книга, базирана на документи, открити в Държавната психиатрия в Атина, в писмени текстове на автора и в пресата на тази епоха. Що се отнася до Зарков и историята му, той вероятно претендира за много "първенства" и уникалности. Той е, преди всичко за Гърция, според представените данни, най-характерният случай на затвор в психиатрия по политически причини.

Следствие от това стана да бъде първият, който написа и публикува книги за сериозните проблеми на системата-психиатрия и на нейните пациенти. Безпардонното му писане и черният хумор, които го характеризираха, разбиха мълчанието, безразличието и "витрините" на психиатрията, поставяйки под съмнение традиционните представи за "лудницата" и "лудите".

Разбира се, той е единственият в неговото време от лявото пространство, който се занимава с този проблем и изразява мнения и предложения. Лявото, което, в противовес на други европейски държави, по неразгледани причини, не се зае с маргинализираните психично болни.

Органите на властта и по-общо преследвачите на Зарков никога не възприемаха идеите и позицията му като ексцентричност на артист, нещо, от което самият той се опасяваше, като резултата, подобно на много други социални активисти от времето му, да плати съответната цена с преследване, побой, осъждания, затвор, изгнание, с потискане и неуважение на работата му.

Зарков със своите идеи, хумор и поведение опровергавал до тогавашните правила на взаимоотношенията между държава и гражданин и "играта" между преследвач и преследван. В противовес на практиката на движенията от времето му, Зарков много пъти действа "индивидуално", без политическото покритие на някаква колективност, практика, която самият той признава в по-късни свои текстове като недостатък.

Всички тези неща придобиват особена стойност, тъй като според досегашните данни, Зарков е бил може би единствената ситуация, за която механизмите на социален контрол по това време, в контекста на потискане на идеи и действия, безцеремонно са използвали психиатрията и психиатрията.

Зарков пише за "разпределителното място", "факерите" и "лудия укротител", почти по същото време, когато пионерски работници на психичното здраве и интелектуалците в Европа предприемат проекти, които променят характера на психиатрията и правят психично болния участник в терапевтичните процеси.

БИОГРАФСКИ ДАННИ

ДИМИТРИС Г. ИФАНТИС е роден в Атина. Направил е основните си изследвания (Социология) в философския факултет на Университета в София St. Kliment Ohridski и докторската си дисертация в Катедра Социология на Пантейонския университет. Работи в областта на справянето с зависимостите от 1987 година. Той е научен ръководител на Отдела за изследвания и обучение на Модул 18 АНО. Участвал е с много доклади на конференции и публикувал статии в научни и други списания. От Издателство "Агра" излиза неговата книга Токсикомания чрез хероин – Употреба на вещества в Гърция по времето на Междуwars (2017).