Урокът, който получаваш от задълженията си като антологик, е следният: Никосия, заедно с всички разклонения на генетичните си елементи, не е достатъчно да се вижда само визуално; задължително е да се разбира и тактилно. Да я усетиш, тоест, с допир, да я докоснеш и да я вдишаш като поток на живота и като „знание, което десетократно увеличава тъгата“. Това означава, че поемаш съзнанието за голямата болка, каквато се отпечатва на страниците на приключенската й история.

Кириякос Хараламбидис съставя психографа на последната разпределена столица на Европа, както често се нарича Никосия, и възстановява различните етапи на живота й чрез моменти, които са били запечатани в текстовете на писатели, историци и пътешественици.