Тази книга е насочена към всички, които пряко като родители, педиатри, педагогически работници... и косвено като изследователи и диагностични специалисти се занимават с факторите, които формират комуникационните отношения на социалната среда с развиващите се индивиди, както и с това как и защо тези отношения толкова често стават проблематични и за двамата комуникативни партньори и водят до дисфункции.

Авторите представят комбинация от експериментално документални данни и клинични наблюдения в областта на педиатрията, развойната педиатрия и науките за мозъка и убедително поддържат следното: качеството на развойния път на човека се формира от функциите на мозъка, които извеждат лични заключения от сътрудническата или не, комуникационна връзка „социална среда“ - развиващ се индивид и по този начин създават качеството на биографията на развиващия се индивид.

Качеството на биографията формира всички биопсио-социално здрави или отклоняващи се измерения на поведението на лицето. Те заключават, че: нарушенията на биопсио-социалния развоен път на деца, родени здрави и възрастни в нискорискови общества, трябва и могат да бъдат решени с абсолютен приоритет чрез програми за първична превенция. Научните знания в началото на 21-ви век доказват, че това не е утопия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]