Основен играч на политическата сцена от осемдесетте години до началото на 2010-те, Тодор Пангалов се позиционира в тази книга по отношение на важни инциденти в външната политика, в които той е бил начело. Инциденти в външната политика, които обаче имат решаващи последствия за вътрешната ситуация в страната.

Кризата в Имиа, манипулации по случая с S-300, делото Оджалън: главен герой и централно наблюдател заедно, Пангалов представя особено подход към събитията, начина, по който те са се разигравали, както и силите – и лицата – които са били в центъра на сцената.

Той изразява с откровеността, която винаги го е отличавала, мнение относно къде са приключили, как е можело да се отклонят, какво е определило за продължението на тези събития.

Веднага уточнява позицията си, че „министърите на външните работи имат само една задача, да изчерпят дипломатическите аргументи, за да осигурят мира […]. Те нямат възможност да провеждат политика, не са премиери, нито министри на националната отбрана. Не определят, с други думи, общата посока на страната, а само една нейна страна.”