„Гръцкото пътуване“ на немския византолог Карл Крумбахер (1856-1909), професор по средновековна и новогръцка филология в Мюнхенския университет, е важен исторически източник за гръцките страни през втората половина на 19 век. Между октомври 1884 г. и май 1885 г. Крумбахер, отличен познавач на народния език, пътува и описва разбираемо историята, античността и социалните, икономическите и антропологичните характеристики на следните региони: Корфу, Атина, Сирос, Хиос, Митилини, Самос, Родос и Додеканезите, Смирна, Айдън, Ефес, Магнезия, Сардис и Константинопол. Той посещава също Патмос и изучава ръкописите от манастирската библиотека. Като истински филхелен, Крумбахер обича не само древна, но и съвременна Гърция. Той подчертава естествения интелект и по-високото образователно ниво на гърците в сравнение със съседните народи (сърби, българи, албанци) и хвали техните постижения в търговията, транспорта в Средиземно море и техните постижения в науките, изкуствата и парламентарната демокрация. Крумбахер формулира тук своята известна теория за „ре-хеленизацията“ (Рукхеленизация) на Малка Азия, т.е. уплътняването на говорещите гръцки населения на Иония от новопристигнали от Егейските острови през 19 век. Гърцията е представена в неговата работа като моделно царство на Изтока, способно да осъществи Великата идея. Книгата, посветена на „великия филхелен“ Лудвиг I, крал на Бавария (поч. 1866 г.), съдържа индекс на имената и местата.