Латинският писател Тертулиан (155 г. сл. Хр. – 240 г. сл. Хр.) въвежда в теологията термина «Персона». Той е първият автор, който използва на латински думата «Тринитас». Той твърди, че лицата на Светата Троица могат да се броят, така че тяхната «distinction» (разграничение) и «dispositio» (класификация) да не създаде «separatio» (разделение) помежду им. Трите божествени лица са Един «unus», но не представляват едно уникално лице «unum».

В историята на догматите Тертулиан има голямото предимство да е предложил на теологията основите за правилното формулиране на Тринитарното догмат: «una substantia – tres personae», подчертавайки както същността на трите божествени лица, така и субстанциалното им разграничение, което всъщност е оказало влияние върху оформянето на Никеийския догмат през 325 г. сл. Хр.

Въпреки че е преминал през четири различни фази на живота си, а именно от «ортодоксалната фаза» до пълната «моделистка фаза», не изглежда, че теологията му е била негативно засегната, както става ясно от догматичното му произведение "Против Праксей" (Adversus Praxean), бисер на троичната теология.