Всеки пациент, който лежи на хирургичната маса, знае, че поверява своята физическа цялост и живот на човек, който има абсолютна власт над него: хирурга. Професията на хирурга е едно от най-стресовите, подобно на професията на пилота. Хирурзите и пилотите статистически имат намалено очаквано време за живот в сравнение с други професии.

В петдесет и три годишната ми хирургична кариера не е имало нито един ден без стрес. След всяка успешна операция - особено ако е много трудна и сложна - успехът те изпълва с ендорфини (хормони на щастието). Когато спасяваш живота на пациента, се чувстваш като малък Бог. В очите на пациента и неговите близки, виждаш дълбоката благодарност и безкрайно уважение. Ти си техният Спасител! Много пъти те целуват ръцете ти, защото вярват, че те са тези, които извършват операцията. Но истината е, че тя се извършва под ръководството на ума.

С основно богатство опитът, който събрах през всичките тези години, ще се опитам да нарисувам без идеализации истинския портрет на хирурга, да покажа ролята му в Медицинската наука на нашето време и да се спра на връзката му с обществото.