Стокхолм, Москва, Рио, Киото, Йоханесбург, Копенхаген, Доха, за да споменем само някои от най-значимите срещи през последните десетилетия, свързани с околната среда и човека. Универсалните екологични институции, като Програмата на Обединените нации за околна среда, Комисията за устойчива устойчивост, Глобалният екологичен фонд, Международният съд, както и множество други, са допринесли за този дискурс.

Въпреки това, когато се наложи да направим необходимата равносметка, това се оказва трудно, тъй като положителните резултати са твърде малко на фона на очакванията, които са изградени. Необходимостта от преход към “нов” модел на развитие, този на “устойчивото”, вече е належаща, тъй като рецептата на предходния тип, а именно безкрайното, без етични ограничения и граници развитие, продължава да води съвременното общество до увеличаване на социално-икономическите неравенства и екологична деградация.

Устойчивото развитие в изгрева на 21-ви век трябва незабавно да бъде преосмислено, тъй като вече е било тествано неуспешно в много области, но не и в сферата на образованието, поне не в дълбочината, в която би трябвало. Това, което остава да опитаме, е да преминем към нова, постмодерна перспектива на образованието, пропита с основните елементи на самата устойчивост, като участие, сътрудничество и демократични процеси, системно и критично мислене, креативност.

Томът, който имаме под ръка, съдържа текстове, които подчертават редица съвременни екологични проблеми, разгледани от различни научни перспективи, необходими за съвременен интердисциплинарен и критичен поглед към света, и се стреми да бъде полезен инструмент не само за изследователи и студенти, но и за всеки гражданин, който вярва, че неговата намеса може да направи разликата.