„Тя представляваше рядка комбинация от висока християнска нагласа, морална благородство, просветен ум, нежно сърце и изключителен вкус. Имаше невероятно финна и многостранна духовна организация. Самата ѝ външност отразяваше красотата и величието на нейния дух: носеше печата на вроденото достойнство, което я отличаваше от по-широката ѝ среда. Напразно се опитваше да се скрие от човешките погледи под воала на кротостта. Беше невъзможно да я сбъркаш с други.

Където и да се появеше, можеше да се замислиш за нея: коя е тази, изгряваща като зори… избрана като слънцето? (Ас. Ас. 6,10).

Навсякъде с нея носеше ароматът на лилиите, може би затова обичаше толкова много бялото – то беше блясъкът на сърцето ѝ“.

Архиепископ Анастасий Грибановски Ерусалим 1925