КНИГАТА СЪДЪРЖА 33 ИЗСЛЕДВАНИЯ на по-стари и по-нови неоелинисти, университетски преподаватели и критици, които съставят алтернативно, многопластово и исторически ориентирано възприятие на неоелинската литература от 20-ти и началото на 21-ви век.

Тя се фокусира върху литературното творчество и връзките му с европейската литература, на историческата наука и критиката като формиращи литературни възприятия. Паралелно се разглежда творбата, която послужи за първоначален стимул: осемтомната История на Неоелинската Литература на Александър Аргиров, в памет на когото през май 2011 г. беше проведена конференция в Университета на Крит, от която произлезе настоящият том.

Наскоро литературно минало, 20-ти век, се описва по-трудно от далечното, именно защото е по-живо, по-разнообразно; то обаче предлага привилегировано поле, за да опитаме нови размисли. Книгата има за цел да предизвика импулси, да осветли теми и да не затваря глави.

Как се пише история на литературата днес? 'История' не е само разказване на това, което се е случило, нито проста хронологична класификация; тя трябва да бъде търсене на последователността (къде съществува; къде не?), размисъл за функционирането (какво означава присъствието, какво отсъствието?), който осъзнава, че не може да бъде окончателен, винаги ще бъде частичен, но може би заради това успява да постигне плодотворни проникновения, осветявайки всяка път определени аспекти, по-скрити, по-разкриващи влиянието, което литературата упражнява върху читателите.

[Извлечение от текста на задния корица на изданието]