В настоящото изследване проучваме отношението на Православната църква към кремацията на мъртвите, каквото това отношение се определя главно от духа на Погребалната служба, която се отслужва по време на погребението на православните християни.

Става въпрос за службата, която нашият национален поет К. Паламас счита ‘пример за най-красивата и висока гръцка християнска поезия’, великият учител на ‘историографията’ С. Забелиос характеризира като ‘автоматично изображение на Евангелието’ и покойният архимандрит К. Калиник, че представлява ‘най-богатата, най-разнообразната, най-драматичната и най-патетичната от всички наши служби’.

Най-вече обаче Погребалната служба изразява по уникален начин цялата православна теология относно църковното погребение на мъртвите, каквото се обобщава в запомнящите се думи на свети Йоан Златоуст: ‘Ще погребем починалите, както и за нас, и на тях спомага за славата на Бога’.

Днес, когато познатото от древността явление на ‘отхвърлянето’ на мъртвите отново се явява с жестокото лице на тяхната кремация, Погребалната служба, като ‘последното тайнство’, доказва, че Православната църква не е престанала и никога няма да престане не само да говори за ‘голямото удоволствие’, което има в занимаването си с мъртвите, но и да ги изпраща на гроба с целувка, както точно прави всяка любяща майка, която слага децата си да спят.

Точно този възкръснал дух на църковното погребение на мъртвите, който се отнася до свещено учение, опитваме да изведем на страниците на настоящия труд.