Предците ни по цялата земя се отнесоха с щедрост към съвременниците. Те ни оставиха езика, писмеността, удивителни паметници, впечатляващи постижения, дори самите себе си, черепите и фосилиите си.

Те ни посрещнаха в тяхния свят, позволиха ни да го погледнем с техните очи и със собствените си очи, улесниха ни да обнимем с мисълта си една величествена тема и зрелище, миналото. Те начертаха и постоянно разширяваха линията, която свързва настоящето с миналото, която преобразува миналото в постоянно настояще и доказва, че всяко ново произлиза от съществуващо предходно.

Много от тези линии не бяха уважавани. От целесъобразност, невежество и повърхностност, те бяха пренебрегнати, изтрити, отрязани. Бяха създадени събития, изопачени факти, характеризираха като случайно всичко, което не можаха да обяснят. Така, изопачените данни от миналото насочиха нещата в друга последователност и бъдещето беше построено на нестабилни основи.

Авторът на настоящия текст цели да възстанови части от линейната връзка и отговаря на въпросите: Как се появява човекът на Земята и кога се появява в Гърция? Защо той мисли и говори, а другите същества на планетата не? Каква е ролята на мозъка?

Езикът и писмеността в Гърция ли са внесени или създадени от местните обитатели? Конкретното пространство било ли е колонизирано от племена мигранти или е имало местно палеолитно население? Бил ли е Хомер съществувало същество на въображението, един очарователен разказвач или важно лице? И ако действително този поет е съществувал, кога е живял?

Митовете и традициите просто ли са завладяващи разкази или може би техният ядър крие истински и важни събития? (Пред)историческите събития случили ли са се в датите, които се преподават в образователната система и на които голям обем литература се основава или и тези трябва да бъдат преразгледани?