Това произведение на Ибсен съдържа всички теми, които норвежкият драматург разглежда: идеологическата, психологическата, социологическата, политическата и културната.

Централна тема на произведението е искането на всеки морален човек да остане себе си и да не нарушава принципите си.

Росмер и Ребека, представители на различен социален произход, носещи дълбоко вкоренени вина, влизат в конфликт, в резултат на което и двамата са победени и водени към смърт, тоест към поражението на двата свята: света на старата моралност и света на освободеното съзнание.