Това произведение е донякъде пренебрегвано, въпреки че е ключово, произведение на младия Маркс. Написано е, когато той е бил на 25 години, в отговор на условията, поставени от Бруно Баур за еманципацията на евреите.

Обаче, по повод на този въпрос, Маркс вече критично разглежда, с термини на историческия и диалектния материализъм, господстващата класа и мисъл, оспорвайки по-конкретно способността на политическата революция и буржоазната демокрация да доведат до еманципация. Той поставя като предпоставки за последната социалната революция и преодоляването на противоречията на буржоазното общество на индивидуите и по-конкретно на частната собственост и стоковото производство, които доминират в него, вече си представяйки една бъдеща общност на всеобща еманципация.

Става въпрос за текст, който, възприет от същностно расистка гледна точка на частичността-особеността-висшестоящето на еврейската раса, предизвика буря от реакции като уж антиеврейски памфлет, докато в действителност той осъжда и поставя преодоляването им като условие за еманципация, светските ценности на еврейските търговци, банкери и лихвари, а по-конкретно светския им бог, парите.

Сто шестдесет и шест години след написването си, тази книга остава многопластово актуална, както като неразривна част от най-актуалната отвсякъде марксистка философия, така и за критичното си дух и истините, които съдържа.

Настоящото издание, освен теоретичната преиздаване на историческото издание от 1932 г., включва обширно въвеждащо изследване от Георги Русев, в което се опитва от една страна да се подчертае подробно стойността на самото произведение, както и приносът му в развитието на марксистката мисъл, и от друга страна да се оспори предполагаемият антисемитизъм на текста.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]