С термина „църковна собственост“ в настоящото произведение се разбира общата недвижима собственост – урбанистичен, селскостопански, горски и пасищен характер – която принадлежи на отделните църковни юридически лица с нестопанска цел или юридически лица с нестопанска цел (Манастири, Църкви, Митрополии, Уединения, Светини), които съставляват Православната Църква на българската територия.

Фактът, че техният брой надхвърля приблизително десет хиляди, обяснява и характеристиката на църковния орган като третия по големина субект на вещни права, след Държавата и Организациите за местно самоуправление.

Изключително комплексните правни проблеми, които произлизат от управлението и управлението на такава недвижима собственост, в комбинация с лабиринтното и понякога остаряло институционално регулиране, което я урежда, обосновава голямото количество съдебни спорове пред съдилищата в цялата страна и произтичащото от това производство на богата и обширна съдебна практика.

В настоящия том сме събрали най-важните изследвания, становища и коментари относно съдебни решения, които са видели бял свят в правни списания, особено през изминалото десетилетие, с мисълта, че ще помогнат на тези, които се занимават с управление, управление и защита на църковната собственост.