На следващия ден започнахме работа на 800 метра дълбочина. В асансьора слезнахме всички прегърнати… Казвахме си да намерим кураж, защото целта на всеки от нас беше да останем няколко години, да спестим пари и да се върнем в Дескаци… Задграничната работа беше кръв за нас… Няма майка или баща, който да се раздели с детето си…

Изследване за миграцията от Дескаци и живота на мигрантите в Белгия през 50-те и 60-те години. Осемдесет и девет души напуснали планините на Дескаци, за да работят в въглищните мини на Белгия. Чрез разказите на самите мигранти или членове на семействата им се разкриват личните им истории, условията на живот в Дескаци по онова време, новият свят, който срещнали в Белгия, предизвикателствата пред по-добър живот, както и цената на задграничната работа и тежкия труд в мините.

Разказите, директни, живописни и истински, записват, разкриват и интерпретират явлението на миграцията, запазвайки колективната памет и допълвайки главата на миграционната история на Дескаци.