Видях как тялото му се променя. Той се сви на покрива, с едната ръка хващайки ръба. Цялото това странно дружелюбно настроение изчезна и сега беше ловец. Това беше нещо, което разпознавах, нещо, с което се чувствах комфортно, защото го разбирах. Изключих мозъка си. Беше време за лов. Поех дълбоко въздух, вдишвайки аромата на човешката кръв отдолу на улицата. Те не бяха единствените там наоколо, но бяха най-близките. Кого ще ловиш беше решение, което трябваше да вземеш преди да усетиш плячката си. Сега беше твърде късно да избера.