Легнала съм по корем на подложката в коридора. . . Потопила съм се в 'Между ромите'. . . Гласът на майка ми ме събужда. Тя ме подтиква да направя нещо. Според майка ми, с четенето не правя нищо, а човек никога не трябва да спира да прави нещо.

По-късно ще разбера, че тя има предвид нещо с ръцете ми. Нейните постоянно творят - те са големи, силни, с оформени и необработени нокти, виждам как сръчно се потапят в тестото, сменят почвата в саксиите, зашиват фини неща, гладят, подреждат дрехите ни в чекмеджето, докато ни укоряват за неразборията ни. . .

Както селянката ходеше и предеше, така и ръцете на моята градска майка не спираха нито за момент. Както едната, така и другата, неуморно тъкаха и удължаваха времето. [Отсечка от текста на задната корица на изданието]