Карагьозпаячът и строител Сотирис Евгениу Спатарис (1887‒1974) е първият гръцки народен артист, който е написал обширни текстове за живота си и за изкуството си. Тези текстове са забележителни, приятни и по много начини полезни, историята на тяхното написване е много интересна, а приключението на ръкописите, които ги съхраняват, е значително.
«Спомените» си, Спатарис е написал три пъти: веднъж през 1944 г., веднъж от 1950 до 1955 г. и за трети път от 1957 до 1959 г. Последната версия, написана, тъй като предишните ръкописи са били изгубени, е публикувана в началото на 1960 г., но е „цензурирана“ и с редица езикови намеси. Сега изгубените ръкописи са намерени и в настоящия том за първи път се публикуват двете по-стари и много по-ценни форми на това велико произведение.
Това е един „друг“ Спатарис: езикът се различава, по-дълъг период е обхванат (напр. 1894‒1953), непознати от другаде епизоди се появяват, познати, описани, са представени по-живописно и подробно. Искрен и почтен разказвач е този даровит и благороден, но и труден и строг човек, докато ни говори за слабостите и неуспехите си с еднаква ясност и живописност, с която представя предимствата и успехите си.
Освен стойността, която имат като важен източник за историята на гръцкия театър на сенките, но и за начина, по който преживява „голямата история“ представител на бедните народни слоеве на столицата, спомените на Спатарис, публикувани тук без съкращения и езикови намеси, представляват важен паметник на словото.
Колко много представители на устната традиция, които не умеят да четат и с трудност пишат, искали и успели да съставят толкова дълги автобиографични текстове в нашата страна, а и другаде? В увода на редактора на изданието Янис Кокона, освен напълно необходими биографски данни за Спатарис, читателят ще намери историята на написването на текстовете, усилията за тяхното издаване и съдбата на ръкописите.
Няколко допълнителни текста и вариации на някои от разказите, които са оцелели, заедно с други текстове на автора, публикувани в периодични издания и вестници от 1945 до 1965 г., са включени в четири приложения. Обяснителни бележки, речник и индекс допълват тома, докато произтичащата от различни източници разпръсната илюстрация визуално подкрепя, така да се каже, разказа.
