Преди три години Гърция падна в ръцете на произвола. И веднага след това се озова в целта на случайните. Това беше логичната последица от една катастрофа, която имаше характеристиките на социална трагедия. И която се разви в конфликт, придобил форма на 'ниска интонираност' гражданска война (за да си спомним Италията от 70-те)...

Хладна гражданска война, без военни конфликти и въоръжени сблъсъци, но с страстта, фанатизма и разделението на типична местна конфронтация. Как стигнахме, обаче, до тук, където сме? Как така една цяла страна се отклони толкова лесно? Как потъна толкова неочаквано в дестабилизация? Това ще опитам да разкажа и обясня на страниците на тази книга.

Ще говоря за хора и събития, които имах късмета да наблюдавам лично от предимството на професионалиста, който ги записва всеки ден, който ги изживява от първия ред на актуалността - и не само от видимото.

Разказът ми започва приблизително от 2009 г. и завършва с двойното изборно състезание през май и юни 2012 г. По-далечното е отговорност на историците. А следващото ще го намерят гадателките.

В противовес на един нарцистичен възглед за журналистиката, не вярвам, че журналистът пише истината. Журналистът просто пише това, което знае. На страниците, които следват, следователно, записах всичко, което зная. Без, дори и по никакъв начин, да предвещавам, че знам всичко. Както и да е, тук, където сме стигнали, никой не може да каже нещо повече. Нито да направи нещо по-малко.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]