Написано вероятно през зимата на 1595-96 година, тоест малко преди или веднага след 'Ромео и Жулиета' (повечето се склоняват към втория вариант), 'Сън в лятна нощ' е безспорно най-великото произведение от първия период на Шекспир и едно от най-завършените в шекспировия канон като цяло.

Малко произведения от международния репертоар, дори самият Шекспир, могат да стоят до 'Съня' и да му съперничат в безупречността на конструкцията, оригиналността, драматургичната интелигентност и изобретателността му. Също така, малко поетични текстове оттогава могат да достигнат висотата на 'Съня' или да повторят поетичните тоналности, които той изобретява.

И малко произведения са успели да смесват и комбинират толкова много и несъстоятелни материали в едно непоклатимо цяло, без дефект, да подчинят толкова противоречия в сложна хармонична скала или - тъй като говорим за произведение, което в основата на действието си поставя един изкусен тъкач - да сплетат толкова различни нишки в блестяща постановка, чиято игрива простота не изневерява никъде.

Четири различни света, които представляват четири различни полета на референция, се преплитат в 'Съня': Светът на древната митология (Тезей и Ипполита); светът на четиримата любовници, който, макар че е характерно ренесансов в начините и моралните си норми на любовната комуникация, се представя безвременен и универсален; светът на феите, както се появява от средновековния си произход и народните традиции на английската провинция; и светът на майсторите, елизабетинското общество на занаятчиите на провинцията, каквито Шекспир е имал възможността да опознае отблизо в родния си Стратфорд.

'Сън в лятна нощ е щастлива комедия' пише А. Д. Натал и добавя: 'Извършва предотвратяване на насилствената митология, от която черпи. Въпреки това предотвратяването никога не е напълно пълно'. 'Сън' е празнична комедия, в по-широката антропологична приемност на думата, каквото и да означава това за театъра.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]