Изкуството на иконописта, прозорец към Невидимото и място на Божествената откровение, представлява онтологично изкуство, което заема съдържанието и формата си от Невидимото. Естествено универсално изкуство, то се отклонява от всякакъв индивидуализъм.

Красотата на една икона представлява потапяне в дълбините на съществото, които се разкриват и извират в измерение, което остава непознато без иконата.

Автентичното изкуство избягва външните ограничения и когато художникът полага всичките си усилия да обедини в изкуството си божественото и човешкото, преходното и вечното,有限ното и безкрайното, то тогава помага на хората да станат по-човечни.

Визионер и пророк, така той става носител на светлина сред хората.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]