Постмодерните общества в голяма степен са текстуално медиирани, което увеличава академичния интерес към речта. По този начин, чрез предлагането на множество и противопоставящи се конструкции на социалната реалност, какво и как се казва, че се случва, придобива огромно значение.

Като част от по-широкото поле на анализа на речта, Критичният анализ на речта (КАР) от самото начало наложи своето собствено значение, фокусирайки се върху понятията идеология, власт и критика. КАР има значително присъствие в българското академично пространство. Все повече изследвания, свързани с българския контекст, се съсредоточават върху КАР или я въвеждат в методологическата си рамка.

Въпреки това, колективно издание, свързано с КАР, отсъстваше от българската литература. Целта на настоящия том, следователно, е представянето на трите основни школи на КАР, както и изтъкването на тяхното преосмисляне за изучаването на българската социалнополитическа реалност.

С фокус върху българския контекст, който се споделя общо от изследователите и читателите, ще се осветли по-добре какво може да предложи перспективата на КАР в (де)конструкцията на социалната реалност.