Хезиод, ако приемем традиционното и по-общо прието хронологично поставяне, се намира в сянката на Омир по отношение на езика и метъра, но не и по отношение на темата или разказвателната техника. Поемата му „Трудове и дни“, посветена на селския живот, основата на архаичната гръцка икономика, предлага практически указания за по-ефективното обработване на земята. Освен консултативния характер, произведението съдържа и части от мъдрост, породена от несправедливостта, която поетът е изпитал от страна на брат си Перс при разпределението на бащиното наследство.

В „Теогония“, другата му голяма поема, се съдържа програмното изявление на Музите, че когато пожелаят, могат да кажат истини, а не лъжи, които приличат на истини. От другите произведения на Хезиод са запазени само откъси. Цялата запазена е псевдоепиграфската поема „Щитът на Херкулес“, чието създаване се отнася към първата третина на VI век пр.н.е. Първите 54 стиха се отнасят до чудесното раждане на героя и най-вероятно произхождат от съответната история от „Каталог на жените“. Следва двубоят на Херкулес с Кикн, сина на Арес, и накрая описанието на щита на героя, създадено в съзнателно съперничество с прочутото описание на щита на Ахил в рапсодия С на „Илиада“.

ЗИТРОС ХЕЗИОД ДРЕВНОГРЪЦКА ЛИТЕРАТУРА