За известния термин "расизъм", който глобализацията е наложила в ежедневния ни лексикон, има споменавания във всички исторически периоди, освен през периода на османското владичество. И това е така, защото тогава жертвите на расизма бяха само християнските жители. Постоянно се прикрива фактът, че ислямската държава, която замени гръцката държава, не се интересуваше от равноправието и равноправността на жителите си, тъй като те винаги бяха разделени на две класи, в зависимост от религията си, а класата на неверниците се смяташе за значително по-нисша.

"Никога бедствие не е удрило народ, колкото турското робство удари Гърция. Гърците бяха избивани или продавани като роби, или принуждавани да станат мохамедани. Гръцкото население значително намаля. Гръцкият език вече не се говореше от милионите хора в Азия и Африка. Гръцките имоти бяха отнети. Най-добрите и родовити земи станаха турски. Султанът ги дари на военните командири. Трябваше да живеят добре с тях и да поддържат армия. Други от тях бяха дарени на джамии и наречени "вакүф". На гърците оставаше да обработват земите на турците и да получават от доходите необходимото за един жалък живот. Те можеха още да обработват отдалечените и безплодни планински места. Но и от тях трябваше да плащат "десятък". С "фирман" на султана на робите беше забранено да носят разкошни дрехи, да имат стройна външност и благородна осанка. Целият гръцки народ беше облечен в цветни и равномерни облекла. По този начин се различаваше робът от господаря си. Правосъдието никога не можеха да намерят гърците. Турските съдии винаги оправдаваха турците. Политически права не бяха имали. Сметаха се за животни (рагя) и ги наричаха неверници (гиаури). При най-малкия повод трябваше да бъдат убивани предводителите и архиереите им, за да останат безглавни." (От представянето на задната корица на книгата)