Разпадащата се безнадеждност и всеобщият гняв на гръцкия народ пред една все по-дълбока криза е отправната точка на тази книга. Целта ѝ е да предложи друго четене на причините, които доведоха до настоящата ситуация.

Тезата, която се развива, е че, пряко или косвено, развитието на съвременното гръцко общество е свързано с условията, които преобладаваха в следвоенна Гърция. Тогава точно се появиха онези специфични черти, които позволиха на нашата страна да продължи капиталистическия си курс на основата на спецификации, които отклоняваха в много отношения от европейските стандарти.

За дълъг период "малката" Гърция се разрастваше икономически, без обаче, в същото време, да се развие стабилна местна производствена база. Когато страната бе интегрирана в доминиращото вече неолиберално и "анти-солидарно" европейско пространство, неизменно се задълбочиха противоречията между екзогенните "систематични" изисквания и животоспасяващите нужди на хората.

Социалното богатство се преразпределя в полза на вече богатите, средните слоеве се разпадат, масите обедняват, социалната тъкан се взривява и традиционните съюзи и равновесия се разрушават. "Решения" могат да произтекат само в резултат на радикални политически преврати.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]