Затова споделям болката си с камъните - въпреки че остават безмълвни в моята безнадеждност, те са по-добри от Трибуните, защото не ме прекъсват. Когато плача, те се намокрят от сълзите ми и ми се струва, че плачат заедно с мен. Ако носеха бели и официални хитони, Рим нямаше да намери по-добри Трибуни.

Каменят е мек като восък, докато Трибуните са по-каменисти от самия камък. Камъкът няма език и не боли, докато Трибуните обявяват смъртта с езика си.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]