Идеята да напишем, разговаряйки с Мано Елевтериу, биографичната (романизирана) история за нас дойде така, както идват красивите идеи. Случайно, едно августовско вечерно време по време на общата ни ваканция през 2010 година. Познавахме се вече няколко години, развивайки приятелски отношения. Но ние го познавахме добре, много години преди това запознанство, чрез неговото творчество, което беше оставило следа в нашето младост.

Когато му разкрихме, през септември на същата година, намеренията си, той не отговори нищо ясно. Той само каза: „Очаквам ви в неделя в 10.30“. Така, през следващите три години се срещахме неделните сутрини в дома му в Нево Психико, и той, седейки в креслото си, воден от нашите въпроси, оставяше паметта си да тече към места, където го водеше споменът и чувството.

Спомням си, че напусках училище и отивах у дома си, за да напиша същото стихотворение сто пъти. Бях открил как да пиша едно и също нещо по различни начини, нещо което ми остана през целия ми живот. Изданието включва рядък архивен материал.