Пейзажи на душата и митове на полиса. Екскурзията в страната на Кампанели наподобява Одисея в 41 спирки, с водач митичния герой на вечната гръцка култура, който се движи умствено с самия автора от "Одисей се завърна вкъщи" (1952) до "Последно действие" (1997) в дълбините и висините на човешката душа и политиката – истините и лъжите.

"Изследвайки тези текстове, самият автор ме хвана за ръка и тръгнахме, изминали сме голямо разстояние от първото произведение до последното. Следвах го, без да налагам моя собствена методология. Мисля, че това е най-правилната и почтена тактика, която носи и най-много и най-надеждни резултати, в смисъл, че така човек по-дълбоко прониква в индивидуалността на сложен автор. Най-вече световете, които човек открива по време на пътешествието, сложността и финесът, които характеризират Кампанели, не позволяват, ако не искате да бъдете саморазумни и неблагодарни, да наложите външно зададена методология.

А тъй като исках да се потопя колкото е възможно повече в цялото произведение, а не в някакъв специфичен аспект или проблематика, оставих себе си да взаимодейства свободно с самите текстове. Така се избягна всякаква несъответстваща систематичност и донякъде и редуцирането до чисто теоретични категории. Сложни подходи с такъв размер и сложни резултати задължително носят личния печат на личността на изследователя."

"Якобос Кампанелис не може да бъде сравняван с никой автор, с никой драматург, с никой гръцки драматург. Защото започва съвсем различно. Различно в смисъл на духовната биография и опитността на една космология. И в самото начало вече съществува цялото, както мъдро е забелязал Хайдегер.

Сравнявал съм Кампанели с Хортаци, който властваше като изключителен драматург през 17-ти и 18-ти век, абсолютен и незабравим драматургичен модел в съзнанието на епохата; едно сравнение, разбира се, символично, защото разликите са големи, а може би би могло да се добави и още едно, също толкова смело, ако не и по-смело: ако се опитаме да намерим в гръцката традиция друг изцяло драматург с обема на произведенията на Кампанели, то ще стигнем назад до Еврипид и Софокъл, като се спазват разбира се пропорциите и имайки предвид чисто символичния или даже "поетичен" характер на такива сравнения."