В Гърция на Кризата се появиха най-крайни позиции и мнения. Отровен мъгла на конспирология и ирационализъм е покрила социалното тяло, предизвиквайки ракови мутации. Безоснователни митове, опростенчески стереотипи, изкривени идеологии, опростителни идеализации, чудовищни идеологеми отравят обществения дискурс и формират "общ разум", готов да се предаде на демагози и популисти, които обещават земни райове.

Лошото в измаменото дотук е, че не става въпрос за откровени лъжи. Те съдържат и някакви истини, които смесват с догми и предразсъдъци, обобщавайки и опростявайки, за да се стигне до произволни заключения. Както точно отбелязва Мария Тодорова, това, което трябва да ни притеснява със стереотипите, не е тяхното съдържание, а синтаксисът, контекста. Гръцкото общество за съжаление не е "освободено от магията", както се надяваше Макс Вебер за обществата на модерността...

Книгата на Петрос Папасарантопулос е трезвена глас, глас на разум - да ми бъде позволено да използвам термина - сред хаоса на ирационализма и емоционализма, който е завладял. И това е преди всичко нейната стойност. П. П. се опитва предимно да търси в полето на идеологията - поле, което е особено любимо за него, както може да се установи, ако се проследи неговата журналистическа и публична интервенция - причините за днешните бедствия. Всъщност, с това свое вмешателство, авторът се опитва да де конструира доминиращата идеология на Прехода.