Тази книга не идва да потвърди връщането на морала на преден план в общественото обсъждане. Всъщност, тя представлява усилие, насочено да покаже, че моралът не е изведнъж привлякъл интереса на човека. Човекът е поискал неговата помощ не в кризисен момент на покаяние, а за точно противоположната цел: да потвърди, да оправдае един ред на събитията, който сам е създал.

В противоположност на такава логика, тази книга се опитва да упражни критика върху доминиращата в наши дни идеология за морала, избирайки да обсъжда морала не по критерии “процеси” и “обстоятелства”, а с пряка референция към човешкото състояние, което и единство отличава и вечни характеристики комбинират.

Тя го прави, подчертавайки значението на историята, на наратива, при оформянето на начина на живот на хората. Модел на наратива в такова обсъждане е животът на Христос, както го разказва историята, която съставя божествената литургия.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]