Страхът е естествено, спонтанно чувство при възприемането на заплаха в тук и сега или в близкото бъдеще и предизвиква само защитни поведенчески реакции. Но когато се проявява упорито и с интензивност, несъответстваща на реалните обстоятелства, тогава той се трансформира в фобия и се превръща в пречка за управлението на нашето ежедневие.

Тревожността, от своя страна, е по-сложна емоционална състояние: тя изразява установена вътрешна загриженост, въпреки че не съществува конкретна заплаха в тук и сега. Предизвиква физически дискомфорт, умствени преанализации, като споделя общи механизми със страха и фобиите.

В епоха на пандемични избухвания, технологични и научни скокове, а също и идентичностни преразпределения, едно въведение в тревожността, страха и техните общи точки е изключително актуално: то ни помага да разберем какво е, как възникват и как можем да се справим с паническите атаки, агорафобията, социалната и генерализирана тревожност, хипохондрията и страха от смъртта, идеите, натрапливостите и посттравматичната тревожност.