Пападиамантис, измъчван от страстите си, любовни и други, които нямат край, както ни казва тюленът в погребалната си песен, се опитва да ги изгна с писането си.

С помощта на непостижимия - както го описва Григориос Ксенопулос - метод, той ги записва подходящо в по-голямата част от произведението си, създавайки една любовна вселена, където чудесно се съчетават тъгата и търпението.

Един уникален подход на Пападиамантис, далеч от догматизми и фиксации, основан изцяло на самите му разкази, в които е разпространена любовната нагласа, факт, който прави четенето им вълнуващо.

Един Пападиамантис без етикети: нито характерописец, нито бедняк, нито светец, а човек, който страда и се опитва да намери утешение в писането.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]