На шест години Салвадор Дали (1904–1989) искал да бъде готвач. На седем години искал да бъде Наполеон. „Оттогава,“ казал по-късно той, „амбицията ми непрекъснато растеше, както и мегаломанията ми. Сега искам само да бъда Салвадор Дали, нямам по-голямо желание.“ През целия си живот Дали се стремял да стане Дали: тоест един от най-значимите художници и ексцентрици на 20-ти век.

Този тежък том е най-пълното изследване на рисуваните произведения на Дали, публикувано някога. След години на проучвания, Роберт Дешарн и Жил Нере откриха рисувани произведения на майстора, които бяха недостъпни в продължение на години — толкова много, че почти половината от илюстрациите, представени в книгата, се появяват за първи път пред публика.

Повече от каталог-резоне, тази книга поставя творчеството на Дали и неговите значения в контекст, като разглежда съвременни документи — от писания и скици до материал от други области на неговата работа, включително балет, кино, мода, реклама и художествени предмети.

Изследването е разделено на две части: първата разглежда началото на Дали като неизвестен художник. Наблюдаваме как младият Дали прилага игриво всички -изми — импресионизъм, пуантализм, кубизъм, фовизъм, пуризъм и футуризъм — и как заимства от доминиращите течения, преди да ги осмее и изостави.

Втората част разкрива заключенията от доживотните търсения на Дали, както и голямото наследство, което той оставя в произведения като „Риболов на тон“ (1966/67) или „Халюциногенният тореадор“ (1970). Включва и за първи път публикувани почитания към Веласкес или Микеланджело, рисувани с една и съща цел като вариациите върху класически художници, направени от неговия съвременник Пикасо.

Откриваме как, вдъхновен от желанието да разгадае тайните на великите произведения и да стане Веласкес на средата на 20-ти век, Дали стана Дали.