Късният средновековен период (13-15 век) в Крит съвпада с първите векове на венецинската доминация. Архитектурата от това време е малко позната, тъй като малко са образците, достигнали до нас. Само малък брой от църквите, построени от венецинците в големите градове на острова, са запазени, докато от средновековната градска архитектура в критските градове не е оцелял нищо.

Обратно, на село е запазен голям брой църкви от същия период. Постройки скромни, без високи художествени намерения, те останаха почти незабелязани от изследванията. Поради многобройността им и разпръснатостта им в пространството, обаче, те разкриват безпрецедентна мащабна строителна активност и жизненост на населението в селските райони. Те документират също развитието на нови строителни техники.

Изследването на архитектурата на тези църковни постройки дава възможност на автора на настоящия том да задълбочи в последиците, които е имала венецинската доминация върху производството на строителни изделия в средновековен Крит, да открие някои от характеристиките на изгубената градска архитектура на острова и да търси пътищата, по които са преминали определени готически морфологични характеристики, които са се интегрирали в речника на местните строителни бригади.

Допълнително, с изследването на църквите на село се осветляват различни аспекти на социалния живот на острова: наред с други, се поставят въпроси относно религиозните противоречия, както и относно употребите и променливите символи, които са придобивали църковните здания, в един период, когато Крит е бил място на неравностойна среща между два променливи свята – на упадъчната византийска Изток и на динамично разширяваща се Запад.