В новата си книга, Мелетис Мелетопулос деконструира етнонеутрализма, теориите за етногенезиса и опитите за изкривяване на гръцката история, доказвайки, че зад тях се крият идеологеми, стереотипи и теоретична обърканост. Споменава конкретни примери от университетски преподаватели, журналисти, критици и т.н., на които отговаря с убедителни аргументи, научна строгост и постоянно се позовава на източници и международна литература.

След това анализира опитите за създаване на несъществуващи малцинства, както и безпочвени антисемитски нагласи в гръцкото общество, и демитологизира идеологията на мултикултурализма. Освен това разглежда опитите за маскиране на Османската империя от някои университетски преподаватели, което неизбежно води до затихване на защитните рефлекси срещу турския експансионизъм.

Значителна част от изследването заема комплексна, основана на международната литература, критика на плана Анан, както и аналитичен аргумент за проблема с названията на Скопие. В главата за реалността на гръцко-турските отношения се представя дълготрайната история на хилядолетния гръцко-турски конфликт, опровергават се с аргументи илюзиите за присъединяването на Турция към Европейския съюз и геополитическите и демографските последици от него, докато се представя хроника на нарушенията на Лозанската конференция от подписването й през 1923 г. до днес.

Също така се представя подробно историята на турските претенции и планове в Западна Тракия и свързаната с тях турска пропаганда в интернет, както и безпрецедентният за европейска държава средновековен режим на муфтиите. Накрая, представя се известната теория на Панайотис Кондилис за сценария на гръцко-турски сблъсък.

Но авторът не се придържа към логиката на т. нар. свръхпапатриоти, на които приписва провинциален национализъм, треторазредни възприятия, страхове и несигурности, неизлечими противоречия, невежество за международната среда и авантюристични инициативи по национални въпроси.

В последната глава се подчертава неразривната връзка между патриотизма и демокрацията, която се датира от клетвата на древните атински юноши. Изследването приключва с анализ на понятието за национално съзнание.