С тази кратка книга авторът предлага въведение в исляма на Близкия Изток от антропологична перспектива. Приближавайки ислямската традиция през очите на самите мюсюлмани и акцентирайки върху динамиката на историята и съответната социална и политическа среда, той деконструира любимите на много хора стереотипи, свързани с исляма и отношенията му със Запада, подчертавайки разнообразието от убеждения и практики, които ислямската мисъл съдържа.

От тази гледна точка ислямската традиция се анализира както като единно теологично учение с глобално значение, така и като сбор от ценности и практики, които се изграждат в съответната историческа ситуация, каквато се преживява на местно ниво. Чрез използването на обширен исторически материал и анализа на множество етнографски примери от Близкия Изток и Северна Африка, авторът изследва основни концепции на ислямската традиция, като догматичните основи на исляма, ролята на теолозите-учители, както и на мюсюлманските светци и мистика, значението на практики като молитва, поста през Рамазана и поклонението в Мека, както и важността на политическите процеси в контекста на ислямския модернизъм и ислямизма в период на нарастваща криза.

С това ново и ревизирано издание на своето изследване, което включва и първоначална оценка на т. нар. 'Арабска пролет', авторът въвежда съществени елементи на политиката и текущите дела като основни компоненти за разбирането на съвременната ислямска мисъл, в регион на света, който е разтърсван от вътрешни конфликти и от свързването му с по-широките геополитически планове на неоколониализирания свят.