Когато умът започне да разбира духовните блага, скрити в явленията, той след това общува със простотата и непостижимостта, които Те обгръщат, Изкупителю. Не е привлечен толкова от онова, което е успял да научи за Теб, а по-скоро гори от онова, което му убягва. Факторът, че Твоята знание е недостижимо, го води към прекомерно възхищение. Въпреки че е невъзможно умът да достигне до края на тези божествени дарове, тъй като те са безкрайни, той все пак може да се приближи до Теб, стига преди това да се очисти, и с вглеждането в Твоята красота да се издигне до по-светли и ясни теории на Те, които са около Теб, за да се усъвършенства подобаващо. Затова и Ти подпалваш ума с любовни стрелите, който Те очаква с нетърпение, и го осветяваш все повече, въвеждайки го в тайни божествени зрелища и небесни мистерии.