Описание Една вселена, изпълнена с безброй светове, които се раждат, процъфтяват и умират; теория за еволюцията на видовете, която предвещава Дарвин; теология, която очертава Измамата за Бога, наставлява човечеството в безгрижна блаженство на богове, които нито наказват, нито възнаграждават и празнува смъртността на душата; призив за секс без романтични примеси; Ръководство за Щастие, което не се задоволява с метафизични утешения.

Могат ли тези въпроси да родят велика поезия? Отговорът дава римлянинът Лукреций, най-верният последовател на материалистичната и терапевтичната философия на Епикур, в За природата, написано в 1-ви век пр.н.е.

Римуваният превод на епоса е съпроводен с обширно изследване за упоритото присъствие на Лукреций в християнското средновековие, през Ренесанса и Просвещението до гурута на постмодерността и активизма на второто десетилетие на 21-ви век – и от Макиавели и Волтер до Паламас и Кариотакис.