Тази книга се опитва да говори за целия Пирея. За пристанищния град, който започва да се строи в началото на 19-ти век върху пустинни древни руини, узрява, достига своята връхна точка и запада по пътя към края на 20-ти век. Следващите години ще покажат дали продължава да запада или преминава в етап на възстановяване.

Съвременният Пирея нямаше да съществува, ако не притежаваше голямо естествено пристанище на това място на гръцкия полуостров и на източното Средиземноморие, и ако столица на новата следреволюционна държава не беше разположена в Атина.

Първите ядра на тези, които управлявали и проектирали града, въпреки че от самото начало се насочили към търговията, осъзнали рано, след средата на 19-ти век, че в Европа се осъществява космическа промяна - индустриализацията, и насочили града в тази посока.

Това, което никой никога не е предвиждал, бяха размерите на демографското развитие. Всичко, което се случи през Междувоенния период, последователността от войни и изселването на населението, довело до постоянен поток на бежанци, беше скок, не винаги напред.

Градът през двата века от своята история се разпрострял по цялата дължина на брега от Фалиеро до Перама и до краищата на Айгалео, с половин милион жители и особена идентичност. Животът и развитието му са и ще бъдат вечни свързани с неговото пристанище.

От богатите квартали на буржоазията от 19-ти век до бедстващите от бедността и индустриалното замърсяване райони на всякакви военно бежанци и икономически мигранти, от самото начало на съществуването си до днес, Пирея е организиран като единен град, въпреки шокиращите класови противоречия, които разделят обществото му.