Малко любовно признание в книгата и литературата. Живеете ли с страх, че библиотеката ви може да се срути и да ви удави, докато спите? Прекомерното натрупване на книги поставя ли на риск самото съществуване на семейството ви?

Подреждате ли книгите според темата им, езика, автора, годината на издаване, формата им или пък с напълно различен критерий, който знаете само вие? Може ли да поставите един до друг на рафта двама автори, които са били смъртно скарани през живота си?

Тези и много други проблеми трябва да решават библиотекарите, последните представители на един вид, който е на път да изчезне. Те, освен страстта да притежават книги, искат и да ги четат.

Библиотеките са живи същества, които отразяват сложността на нашия вътрешен свят. Често завършват, създавайки лабиринт, от който, към наше огромно, но опасно удоволствие, може би никога няма да излезем.

В този малък трактат на тема как да съжителстваме с изключително голям брой книги, се появяват, между другото, Песоа, който се опитва да стане библиотекар, Матис, който се кандидатира за "надзорник на правата на бедните", или дори капитан Ахав и мистерията на крака, който му е отнел Моби Дик.

Всъщност, десетките хиляди страници, които заемат нашите рафтове, са населени с живи призраци, които, ако ги срещнем по пътя си, никога няма да ни оставят.

"Бонен, като учен, притежава нещо от Пико де ла Мирандола, воля да прегърне света, да го завладее чрез тези крехки, но съществуващо безсмъртни правоъгълни хартиени обекти". Jean-Claude Perrier, Livres Hebdo, 5.9.2008