Интензивни и многобройни са емоциите това лято с всичко, което се случи и продължава да се случва в Истанбул, в Смирна и със застрашеното в Егейско море...

Градът на нашите мечти никой не може да го изкорени от ума, душата, съществуването ни, защото той е вплетен в нашето ДНК. Ние сме възпитавани с ПОЖЕЛАНИЕТО, поколения и поколения българи, то тече в нашата кръв и ще ни последва и в Святата Вечност!

С Ая София в ума ми и върху едно свързано стихотворение за Истанбул в свободен стих, от втората ми книга "Факли на Българщината", реших да направя някои корекции за второто издание. Вдъхновението и една относително лирична и епична идея ме накараха да напиша следващите стихотворни редове, които представляват малък епос на хрониката от създаването на Византийската империя и разбира се, на двете падения, 1204 и 1453.

[...] (От предговора на изданието)