«Първото лице в “японската” партия е Гунарис. Той е господар на гласа и на ръцете си. Когато говори, жестикулира толкова подходящо, че човек би помислил, че моделира от восък с ръцете си всяка вещ, която иска да представи. И гласът му е толкова кръгъл, толкова завършен и толкова бърз, че завърта всякого слушател в своята вихрушка, без да му позволява да мисли дори за секунда. Той е завоевателят. И когато говори, е все едно да ти казва: “Следвай ме!” И ти го следваш, без да се опитваш да помислиш, дали трябва да го направиш.
Успя да придаде красива и ясна форма на дълбочината на думите си. Прави дълбочината да изглежда повърхност и блестяща, красива!... Вчера, с внезапната си атака срещу правителствената суеверие, излезе като парламентен воин, по-добър японец, идващ срещу противниците си и бързо ефективен.
Въведен в тактиката на парламентарните борби с ново начало, оставяйки настрана всякакъв парламентарен етикет, той се хвърли в блажено люлеещото се правителство като бомба и му даде силно дръпване, гърмящо в ухото му, че не е време за зевъри, а за работа, че не е време за пластики, а за творчество. Господин Теодокис, електризиран от внезапната атака, се опита да се защити. Съжаляваме, не успя…» (Вестник „Акрополис“ 25.4.1907)
