Планът на Националния обединителен партиен на 1937 година представлява израз на демократична и парламентарна конституция, с доста подсилена изпълнителна власт, така че авторът правилно характеризира внасяния чрез плана парламентаризъм като „поръчан“ поради явното ограничаване на правомощията на представителните органи.

Но той обяснява, че с този план П. Канелопулос не е целял само упражняване на конституционна политика. Планът беше акт с много по-широка цел, който имаше за цел да надмине Метаксас в неговите твърдения за дълбоката криза на парламентарната система на управление, която диктаторът от 4 август приписваше на „парламентаризма“.

По същата причина авторът на плана се обръща срещу партиите, които отказват свободата на словото и по-общо демократичните свободи, за да отнеме на Метаксас „алибито“ на антикомунизма.

По същата причина авторът на плана говори много за „националната идея“, „националната държава“ и други понятия, принадлежащи на политическия речник на диктатурата.

Авторът смята, че в бъдеща Национална асамблея, която ще бъде свикана при условия на свобода, Канелопулос ще промени някои от позициите си, включени в плана, като например тези, свързани с регулирането на отношенията между работещите и работодателите, които той отнасяше изключително към задължителна арбитраж.

Следователно, планът от 1937 година не изразяваше окончателните конституционни възприятия на Националния обединителен партиен, а преди всичко беше средство за борба срещу тогавашния автократичен режим.