Излезе годишният справочник за Киното за 2020!

От редакцията: Етичният аспект на киното

Всеки момент щяхме да я забравим... За нея говори Жорж Сандул, в действие я приложи Ерик Ромер и много други от предишно, теоретично отживяло поколение. И двамата, някъде забравени в бездната на теорията, изглеждаха, че са загубили киното си местонахождение сред безсмислени конструкции и интернет хитрости.

За щастие, над деветдесетгодишният Марко Белоки успя «да види поетите» и с упорството на тинейджър започна да напомня - в критичния период на седмото изкуство - причината, поради която един кадър може да бъде цял свят.

Не е ли любимият му съотечественик Предателят, който с Негово Славие преоформя куп криминалисти в философи, които произнасят тежковати твърдения от типа «държи приятелите си близо, а враговете си още по-близо» или «направих му оферта, която не можеше да откаже»;

Сигурно е държал години у себе си убеждението, че вечният шедевър на Копола, благодарение на играта на светлини, довежда кадрите си до границите на Караваджо и Тинторето, но оставаше на тукашната страна на техния етичен аспект.

Негово Славие с разсъдливото си изражение ставаше модел, създаваше желание за подражание у всеки простосшарен авантюрист, както той се заиграваше с властелина на евтиността. Видяхме го и в Ghost Dog на Джармуш, очерта го и Скорсезе в Добри момчета - с доза поласкателство - но сега...

Изданието беше подкрепено от Министерството на културата и спорта.