Това е интересен продукт. Той има някои предимства за определени приложения (в основно едно: стабилно външно напрежение от 1,5 волта). За някои устройства, които не се справят добре с напрежения по-ниски от 1,5 волта, това е положителна характеристика, въпреки че мисля, че такива устройства са минимални. Въпреки това, в сравнение с най-добрите NiMh батерии (например Eneloop):
а) Батериите на Xtar са два пъти по-скъпи.
б) Те изискват специално зарядно устройство.
в) Стабилното външно напрежение от 1,5 волта, с рязък спад, прави невъзможно измерването/оценката на нивото на зареждане. По-новите модели на Xtar подобряват тази слабост, като намаляват напрежението до 1,1 волта по време на последните ~5% от капацитета, но те са още по-скъпи (сините, най-новите) и/или жертват капацитета (зелените). Те също изискват различно зарядно устройство от специфичните "стари" батерии на Xtar (белите).
г) Поради преобразуването от естественото напрежение на вътрешната литиева клетка, има неизбежна цена в сложността на батерията: повече "движещи се части", които могат да се повредят. Има и цена на ефективността, но тя се компенсира от по-високата енергийна плътност на литиевата химия.
д) Най-добрите NiMh LSD батерии (например белите Eneloop, не сините Eneloop Pro) имат потвърдени измервания на жизнения цикъл с впечатляващо малки загуби на капацитет и минимално саморазреждане. Xtar предоставя някои впечатляващи цифри за своите батерии (впечатляващи в сравнение с евтините NiMh батерии, а не в сравнение с Eneloop). Въпреки това, те не са били на пазара достатъчно дълго време, за да бъдат независимо потвърдени, както са били Eneloop батериите. Същото важи и за тяхната надеждност. Дори ако бъдат потвърдени, все още не оправдават двойната цена на единицата.
е) Поради начина, по който повечето устройства работят, увеличаването на номиналния капацитет в mWh рядко се превежда в увеличено време на използване на зареждане.
Είναι ενδιαφέρον προϊόν. Εχει κάποια πλεονεκτήματα για κάποιες εφαρμογές (βασικά ένα: σταθερό εξωτερικό voltage στα 1.5v. Για κάποιες συσκευές που δεν χειρίζονται καλά voltage μικρότερο από 1.5v είναι θετικό, νομίζω ότι αυτές οι συσκευές είναι ελάχιστες), αλλά αν το συγκρίνουμε με τις καλύτερες μπαταρίες NiMh (π.χ. Eneloop):
α) Οι Xtar είναι 2 φορές πιο ακριβές
β) Χρειάζονται ιδιαίτερο φορτιστή
γ) σταθερό εξωτερικό voltage στα 1.5v, απότομο cutoff. Καθιστά αδύνατη την μέτρηση/εκτίμηση της πληρότητας φόρτισης. Επόμενα μοντέλα της Xtar βελτιώνουν την παραπάνω αδυναμία ρίχνοντας την τάση στα 1.1v κατά το τελευταίο ~5% της χωρητικοτητας, αλλά είναι ακόμα πιο ακριβά (οι μπλε, τελευταίες) ή/και θυσιάζουν χωρητικότητα (οι πράσινες). Επίσης θέλουν διαφορετικό φορτιστή από τις συγκεκριμένες "παλιές" Xtar (λευκές).
δ) λόγω της μετατροπής από το φυσικό voltage του εσωτερικού lithium cell, υπάρχει ένα αναπόφευκτο κόστος στην πολυπλοκότητα της μπαταρίες: πιο πολλά "κινητά μέρη" που μπορούν να χαλάσουν. Υπάρχει και ένα κόστος αποδοτικότητας, αλλά αντισταθμίζεται από την υψηλότερη ενεργειακή πυκνότητα της χημείας λιθίου.
ε) οι καλύτερες NiMh LSD (π.χ. οι άσπρες Eneloop, όχι οι μπλε Eneloop Pro) έχουν επιβεβαιωμένη από πολλαπλές ανεξάρτητες μετρήσεις διάρκεια ζωής σε φορτίσεις με εντυπωσιακά μικρές απώλειες του capacity τους και ελάχιστο self-discharge. Η Xtar δίνει κάποια εντυπωσιακά νούμερα για τις μπαταρίες της (εντυπωσιακά σε σύγκριση με φτηνιάρικες NiMh μπαταρίες, όχι σε σύγκριση με τις Eneloop). Όμως δεν υπάρχουν στην αγορά για αρκετό βάθος χρόνου ώστε να επιβεβαιωθούν ανεξάρτητα, όπως έχουν επιβεβαιωθεί των Eneloop. Το ίδιο και η αξιοπιστία τους. Ακόμη και αν επιβεβαιωθούν, και πάλι δεν δικαιολογούν διπλάσια τιμή μονάδας.
ζ) λόγω του πως λειτουργούν οι περισσότερες συσκευές, η αυξημένη ονομαστική χωρητικότητα σε mWh σπάνια μεταφράζεται σε αυξημένη διάρκεια χρήσης ανά φόρτιση.