Няколко дати в новата българска история означават толкова ясна и дълбока промяна, колкото 1974 година. "България на Прехода" се трансформира с много бързи темпове. Изпитва големи социални и културни промени, свързва се по-тясно с външния свят, изправя се пред невиждани предизвикателства, губи стари сигурности, търси нови стабилности, опитва се да преосмисли идентичността си.

Книгата разглежда как българската проза е комуникирала с тази нова реалност, как е възприела промените в българското общество, как е преподредила историческото минало, какви въпроси е поставила за екзистенциалния статус и съзнанието на съвременните хора (особено на съвременните българи), какви нови възможности е открила и как ги е използвала.

Образът, който се получава, е сложен и обръща много от установените схващания.