Невъзможно е две събития, толкова важни от политическа и военна гледна точка, като Френската революция и нейното продължение, наполеоновата епопея, които несъмнено промениха политическия и социален статус на Европа и света отчасти, и които оставиха незаличими следи върху духовната физиономия на народите почти по целия свят, да не включват в сферата на своето влияние гръцкия свят на Диаспората, както и подвластните ратаи на турско-окупираните гръцки територии. Освен това, Старецът на Мория е категорично ясен по този въпрос: „Френската революция и Наполеон, според моето мнение, отвориха очите на света“. След това Колокотронис добавя една тежка фраза, с която по-ясно определя мисълта си: „Преди това народите не се познаваха, царете се смятаха за богове на земята и каквото и да правеха, го наричаха добре направено“ (на същата страница). С фразата „народите не се познаваха“ Колокотронис намеква, че народите като самостоятелни същности не са имали никакво политическо съществуване, никакво признание; държавите до тогава са били династични, с малки изключения (Англия, САЩ). Дори и да не е било – както предполагам – никога казано „l’état c’est moi“, което се приписва на Луи XIV, държавите са били царете, докато народите все още са имали бледо историческо присъствие. Това, разбира се, не означава, че не са съществували. От Френската революция насам народът става главен герой на историята, поне до седмото десетилетие на 20-ти век, когато старият колониален строй напълно се срива.