Работата се извършва и в двата свята едновременно: Постигаме външни цели чрез вътрешен баланс. Стоиците философи нарекоха това състояние „α-πάθεια“, тоест състояние „извън страстите“. За да достигне човек до това великолепно постижение, ще трябва първо да развие две важни умения: самонаблюдение и осъзнаване на вътрешното знание. За древните, цялото знание, което ни е необходимо, вече е вътре в нас и единственото, което трябва да направим, е да го открием. Чрез самонаблюдение можем да научим нашите психически механизми, докато чрез „размишление“ (процес, подобен на това, което ние наричаме „медитация“), можем да извлечем вътрешното знание от тези механизми. Чрез тези умения, стоиците философи можеха да контролират интерпретациите си към външните събития, достигащи до „α-πάθεια“. Докато „α-πάθεια“ се утвърждаваше като доминираща нагласа у тях, те се приближаваха все повече до желаната щастливост.